България и още 7 държави не подкрепят споразумението за международните пътни превози. Компромис за реформата в международните пътни превози постигнаха страните от ЕС след 14-часови преговори в Брюксел, съобщи БНР.

Компромисът, приет въпреки съпротивата на няколко страни (Полша, Унгария, България, Хърватия, Малта, Ирландия, Латвия и Литва), ще служи за основа за преговори с Европейския парламент преди приемането на нова европейска нормативна уредба.

Споразумението не е удовлетворило нито едно от исканията на българските превозвачи, категоричен е изпълнителният директор на Камарата на автомобилните превозвачи в България Димитър Димитров

„Един от основните принципи на Европа е свободното движение на хора, а ние задължаваме определени водачи, които са хора и граждани на ЕС, през определен период от време да бъдат на определено място. Какво значи „у дома„, запита Димитров.

Той обясни, че когато една българска транспортна фирма наеме шофьор, тя трябва да го прибира в България, дори той да не е български гражданин.

Българското предложение е било водачите да декларират къде искат да почиват, но то не е взето предвид.

Aко шофьорите трябва да се връщат на всеки четири седмици, те ще бъдат връщани с товари и ще излизат с товари, за да се намалят някакви разходи по прибирането и изкарването на водача. Това ще убие всички фирми, които работят от и за България – предимно по-малките фирми.

Минимум пет дни пауза трябва да има между две серии каботажни превози в друга страна. Целта е да се избегне тази практика в чужбина да стане почти постоянна. Статутът на командирован работник ще трябва да се прилага системно и при този вид превози, гласи споразумението.

Страни като Франция и Германия, разтревожени от конкуренцията на фирми в държави членки, където пътните разходи са по-ниски, успяха да издействат прилагане в международните превози на статута на командирован работник (на когото се заплаща според условията на страната, в която пътува).

Според френския министър Елизабет Борн текстът е голям напредък за хармонизиране на социалните права на заетите в сектора.

Нейните колеги от Полша и Унгария заклеймиха споразумението като „непропорционално“, „дискриминационно“ и „протекционистично“. Според тях то ще навреди на конкурентоспособността в сектора.